ДРУГИТЕ ЗА НЕЯ:

Александър Геров: "Павлина Павлова е издала досега няколко стихосбирки. Последната й книга "Свободен любовен университет" според мен е върхът на поетичното й творчество. Естествен и образен език, хубави епитети, оригинални метафори... Всичко това говори, че тя е роден поет. Ако Багряна и Павлина застанат една до друга, трудно ще бъде да се определи коя е по-добрата."

 Благовеста Касабова: "Отпечатъци от чувства" е необикновена - мисля че
няма второ подобно в структурно отношение произведение. Авторката е пресътворила онова, което я вълнува - радва и огорчава - в стихотворни техники, малко известни на читателя и нетрадиционни за българската поезия форми - рондо, терцина, анафора, епифора, епод, Спенсерова строфа, газела, триолет, Александрин и прочие... И още едно съществено качество в поетиката на авторката искам да отбележа - умението й визуално да приобщава читателя към дадено природно състояние, да запечата в съзнанието природна картина, настроенията при възприемане на сезоните, красотата около нас"...

Евтим Евтимов:  " Поезията е едно вечно търсене на Промисъл. Ако за някого тя е стопроцентова реалност, за Павлина Павлова е хиляди пъти повече една илюзия или мечта. Ако изобщо я няма, тя ще седне пред белия лист и сама ще си я измисли. Тук въпросът не опира даже до измислянето, а за нейното непредвидимо осмисляне. Може би затова определена граница между Поета и Дон Кихот почти не съществува - ако единият цяла вечност търси своите вятърни мелници, другият превръща своите стихове в търсачи на звездни гнезда... Между силните й самородни стихотворения тука се открояват знакови творби като "Смъртта на змията", "Роене на кошер", "Ноктюрно", "Капричио", "Плачат ли птиците?", "Търсачи на звездни гнезда" и др., които нямат нужда от възклицания. Те говорят сами за себе си. Едни от тях аз виждам като живи същества, които не са просто стихове, а личности със свое достолепие. Такова нещо се постига само с талант."...

Матей Шопкин: "Неспокойна и категорична, стъпила здраво на земята и същевременно - устремена към звезди и далечни светове - такава е за мен поетесата Павлина Павлова. В нейните талантливи изповеди се долавя мирис на треви и чернозем, дочува се ромолене на извори, буйни коне развяват гриви, усеща се силен, пълнокръвен, вечен живот. И всичко, което е сътворила до днес Павлина, е озарено от свежестта на една голяма българска любов... В този смисъл Павлина Павлова е истинска българска поетеса..."

Радко Радков:  " Познавам най-добре сонетното творчество на Павлина Павлова и дълбоко съм я признал като класик в сонета. Особено впечатление ми направи нейният Сонетен венец. Това, което е Павлина Павлова - с грацията на движенията си, с красотата на фигурата си, с блясъка в очите си - цялата тази грация и красота е пренесена в нейната поезия. Емоционално обагреният й стих е озарен и от божествен разум, от логос, което я прави и поет-мислител, с което тя заема достойно място сред най-добрите съвременни български лирици."

Красимира Кацарска:  "Павлина Павлова не подхожда еднозначно към времето и неговите измерения... Стихосбирката й "Търсачи на звездни гнезда" е не само изповед на една интересна личност, но и обещание за нови празници. Сигурно ще бъде добре, ако мислещият човек се вслуша в нейния апел: "Създай си празник"! И ако е истина, че "Избира всеки сам стените/ сред които да живее" - то нека погледът да е отправен високо и далече - отвъд хоризонта на бездуховността и днешното конфликтно и разделено време! Само тогава дързостта и оптимизмът ще намерят пътя към себенадмогването."

Атанас Ванчев дьо Траси: "Тя уверено следва изкуството на старите ренесансови майстори, изковали до съвършенство тази изискана, и може би най-трудна форма на поезията - сонетът. Впечатляват образите и размислите й за живота и смъртта. Тя, подобно на Пабло Неруда и други съвременни световни поети, не си служи с класическата точна сонетна рима, но четиристишията и тристишията й са изпълнени с музика..."

Марин Кадиев:  "Павлина Павлова търси своето лично време в необозримия човешки кръговрат, за да се самодокаже и да ни накара да извлечем поука от драматичния български делник с неговата поляризация... В поемата "Към върха на света" съзираме една нова Павлина Павлова - нова като изобразителни възможности и непосредствен лирически изказ, като концептуално мислене и художествена зрялост. В тази творба говори самият живот със своята многоизмеримост и многопластовост, с пъстротата и мисловно-емоционалните напрежения, с човешкия копнеж по хармоничен свят."

Тодор Янчев:  "В нейните стихотворения основното си остава светлото зрение на лириката, която ражда живот и вяра. Много от стиховете са посветени на любовта, която иска да танцува "в шепите на вятъра" /каква интересна метафора!/... Има нещо мистично в това да постигнеш "Тишината, която ни обгражда като люлка". Сред целия "водовъртеж" от страсти, недоверие, мрак и светлина, амбиции и предателства, след всичкото, което е наречено човешка природа, приятно е да усетиш в себе си нетърпението да се надбягаш с вятъра и да надникнеш в очите на слънцето. Това, което придава едно ново звучене на стиховете й, е съчетанието между две диаметрални противоположности. Рожба на своето време, Павлина Павлова е атеистка. И в същото време тя по своему е вярваща в Бога и в неговите символи. Разкъсвана между миналото и настоящето, но в действителност, здраво стъпила в бъдещето, тя "свети от лююбов". И не "продава" своите мечти. Какво по-хубаво в това бездуховно време!"

Янко Димов:  " Поезията на Павлина Павлова е автентична при изразяването на преживяванията. Така тя се възприема непосредствено от читателите и въздейства на чувствата и въображението им. Поетесата търси онази хармония в човешките отношения, която ни извисява в непоетичните комерсиални времена..."

back

next