Павлина Павлова

РЕШЕНИЕ

 

Защо ли тичах цял живот? Без отдих! Като луда!

И към какво с такава ненаситност се стремих?

Опитах всичко - от горчилката до дъно пих,

а мимолетно щастие превръщах в мит и стих

и изпълнявах роля от театър на абсурда.

 

Сега ме карат да продавам спомени безценни.

Нелепо е! За тях едва ли има купувач.

И затова, загърната с воал от розов здрач

на своите мечти реших да стана продавач.

Какъв късмет!

                   Мечтите няма как да бъдат тленни!