Павлина Павлова

  

ПРОЛЕТЕН ДЪЖД

 

Ти послушай дъжда с мелодичния глас,

който пролетно-весел се връща.

Той измива прахта, отминава след час.

Като нова е старата къща.

 

Разговаряй с дъжда с философския глас -

твърде дълго летял е в небето

и е гледал света без водач и компас.

Вечна младост в очите му свети.

 

Не забравяй дъжда с топъл празничен глас.
Той подава ръка на земята.

И покълва живот, и заражда се страст,

и завръщат се с него ятата.

 

Ти сънувай дъжда, който шепне в захлас,

ти сънувай измислен театър.

Той за малко е спрял да побъбри при нас -

отминава с крилете на вятър...