Павлина Павлова

 

СРЕД ПРИЗРАЦИТЕ НА НОЩТА

 

В безсънието на тревожните ми нощи

луната се превърна във спасителен за мене фар.

И стаята ми като лодка плава над тъга и пошлост,

подмятана сред ураганен щорм. Какъв кошмар!

 

Платната ми се скъсата, почупени са всички мачти.
Неуправляема се люшкам

                            без посока сред гигантската вода.

Сега напразни са молитвите, напразно е да плача -

аз трябва лодката до бряг спасителен да изведа.


Аз трябва в името на нашата любов да оцелея,

за да повярват хората,

                            че и в живота стават приказни неща.

Дочувам как сирената предупредително тръби от кея.

До утрото остава много.

                            Мятам се сред призраците на нощта...