Павлина Павлова

НЕТЪРПЕЛИВО

 

Събуди ме гласът на птица - пееше съвсем сама.

Скованото от бяла броня утро се пропука.

И между облаците, сред прозиращата синева

като раздухан въглен слънце топло заблещука.

 

Предпролетен копнеж раздвижи мощно спящата земя.

Прониза я онази вечна, тъй позната тръпка.

С кокичетата цъфнали завръщаше се моят смях,

запазен в спомена на наедрели плодни пъпки.

 

Градинката ми скоро щеше а е пълна с красота -

с иглики пъстри, със зюмбюли, с нарциси, с лалета,

над тях жасмин и люляци ще ръсят щедро аромат,

а майски рози ще пълзят нагоре към небето.

 

Тогава ще нагазя боса сред зелената трева -

какво усещане за нежност този допир скрива.

Ще свети празнично лицето ми под шапка от пера -

о, не, това са цветове от ябълката дива...

 

Събуди ме гласът на птица - пееше сама...