Павлина Павлова

 

КАТО МИМ

 

Отлита времето неумолимо. И различен

светът ме среща всеки миг. Какъв хамелеон!

Дали ще мързелувам или с вятъра ще тичам,

дали ще съм нещастна или страстно ще обичам,

аз извървявам своя кратък звезден небосклон.

 

Сред празна показност като в тресавище се лутам.

Затъват дни и нощи - няма как да ги спася.

Събирам в шепи ревностно минута след минута,

за да дочакам в плен на бляновете ново утро

и се изкъпя в бисерните капчици роса.

 

Раздвижените сенки хлъзгат се покрай стените,

извира меланхолия като отровен дим.

Напразно търся отклик, жива светлинка в очите,

напразно правя опити да възкреся мечтите -

отлитнало е времето, безмълвно като мим...