Павлина Павлова

ЖИВОТЪТ

 

Аз тичах боса по снега. Отдавна беше

и нежните ми ходила снегът гореше -

бе като клада огнена сред пъклени дела.

 

Мълчах. Очите ми пресъхваха от ярост.

С цена висока изковавах свойта храброст

и с мисъл бърза, като пусната стрела.

 

Там, в центъра на хайката, аз бях мишена

и всяка моя крачка беше преброена.

Опасно чувство - да си център на кръга.

 

Отекна залп... Събудих се в леглото вкъщи.

Какъв кошмарен сън! - с досада се намръщих.

Ала душата цяла бе потънала в тъга.

 

Сега не знам дали наистина се случи,

дали куршумен залп в сърцето ме улучи,

дали бе сън или реалност този страх?

 

Денят бе пълен с хора и с усмивки мили,

а аз вървях сред тях, останала без сили,

и имах чувството, че пак мишена бях.