Павлина Павлова

ЖИТЕЙСКИЯТ ЛАБИРИНТ

 

Сред лабиринта дълго търсих път, за да изляза

на по-спокойно място, без проблеми и злини.

Наоколо се сплитаха ведно любов с омраза,

животът беше пълен с болка - дяволски раним.

 

Но пътят криволичеше в безкрайни коридори -

в тях лутах се объркана, останала без дъх.

И никой на въпросите до днес не отговори,

пустееха пътеките, обрасваха със мъх.

 

Един мъдрец накрая спря и ми посочи изход -

там лабиринта свършваше!

                                               Наистина успях!

"Почакай, каза той, отвъдното там почва. Мисля,

че по-добре е да живеем още малко в грях..."