Павлина Павлова

БЕШЕ...

 

Беше дълго пътуване, пълно с огнени нощи.

Как препускаше времето - като бесен ездач.

Молях само да няма край, исках още, и още.

Не познавах пътеките, но не търсех водач.

 

Беше дълго пътуване, пълно с хора и думи.

Как блестяха усмивките - като скъп диамант.

Аз танцувах на дансинга, вдъхвах нежни парфюми.

Сякаш всичко се случваше в твърде скъп ресторант.

 

Беше дълго пътуване на мечти и надежди -

как израстваше вярата - като кълн в пролетта.

Вече бързах към края, но не се и оглеждах.

Бях щастлива и влюбена, щом вървях с радостта.

 

Беше дълго пътуване... Избледняват години.

И смаляват се спомени. И изчезват мечти.

Пак препуска си времето, но без мен ще отмине

към далечното бъдеще.

                                         Хоризонтът трепти...