• Дата на раждане:  16 април
    Място на раждане: гр. Павликени, България

    Професия: поетеса,
  • Управител на Рекламна агенция "ПОЛИ".
    Семейно положение: Вдовица

    Син: Петър Петров Ненов, кинооператор

    Адрес за кореспонденция :
    България
  • 1463, София, ул. "Верила" № 1 ап. 18;
  • проф. Павлина Петрова Павлова
    e-mail address: poli_rekl@abv.bg
  • GSM 0888508075


Образование: Завършила е гимназия в гр. Горна Оряховица и Университета за национално и световно стопанство в гр.София. До 1990 г. работи като журналистка на свободна практика към Българското Национално радио, макар да сътрудничи активно и на Българската Национална телевизия, както и на повечето от най-високо тиражните вестници и списания. В периода 1990-1992 г. участва в списването и издаването на вестниците "Интелект" и първия вестник за българските роми - "Циганите". Съучредител е на Съюза на независимите български писатели (и член на Управителния му съвет), на Съюза на свободните писатели (и съпредседател с ресор "Белетристика"), на Отворено писателско общество "Балкански Декамерон" с председател Йосиф Петров, на Сдружение "Виенски клуб" към Посолството на Австрия в София. Била е член на Дамски литературен салон "Евгения Марс". През януари 1993 г. напуска Националното радио и учредява собствена Рекламна агенция "ПОЛИ", която през 1997 г. става член на Световната асоциация на рекламните агенции (IAA), както и на Европейската асоциация на рекламните агенции. И до момента рекламата е нейната втора професия.

Павлина Павлова е потомка на славни личности от нашата история. Родословното й дърво е проучено чак до семейството на цар Самуил и жена му Агата. Благодарност за това родословно дърво тя дължи на един от създателите на Историческия музей в София - Анчо Анчев, също неин родственик, който е положил огромни усилия, докато изрови от паметта на историческите източници данните за техния хилядолетен род. 
 По линия на майка си - се гордее и с комитата от четата на Бачо Киро и Поп Харитон - прапрадядо й Йордан Иванов Парцалев. Едва 20-годишен, той се сражава в Дряновския манастир с многохиляден аскер, но благодарение на снега успява да се измъкне от обсадата и след много перипетии да се спаси, дочаквайки свободата на България. Освен това е взел участие в четата на Христо Иванов-Големия, която е помагала на ген. Гурко в Руско-турската освободителна война през 1877-78 г.. 
След Освобождението комитата Йордан Парцалев се жени и има син Георги Йорданов Парцалев.  Но времената били трудни и когато станал пълнолетен, той заминал за Америка да си търси късмета. Нелекият живот и големият борч на баща му за закупуването на къща, го принудили още двайсет годишен да поеме на далечния гурбет. И каквото спечелел, спестявал го и го изпращал на семейството си. Тъкмо се устроил на хубава работа, дошла вестта, че на 14 октомври 1915 година България се е включила в Първата световна война. Царското правителство отправило призив към българите по света да се завърнат в родината, за да й помогнат във военните действия. Прадядо й Георги Парцалев не се колебал, а с първия кораб "Лузитания" поел към България и от пристанището директно заминал за фронта като доброволец. Първо се сражавал на Добруджанския фронт, по-късно бил прехвърлен на сръбския и пет дни по-късно загинал на връх Тумурос над село Царево в Македония - улучен от граната на 42 места. А е бил едва на 33 години. Погребан е в двора на църквата на село Царево.

И тогава баща му - комитата Йордан Парцалев, осиновил неговите три момчета-сираци (Йордан, Ангел и Тодор) и ги отгледал като свои деца заедно с четирите си дъщери.
Друга война - Първата Балканска (от 1912 г.) объркала живота на баба й Елена (Елена Колева Йорданова (1906-1982 г.). Нейният баща се заразил от туберколоза, докато лежал в окопите през зимните месеци, а когато се завърнал у дома, предал коварната болест и на жена си. Разбрали, че са обречени, двамата направили всичко възможно, за да заразят и единственото си дете - Елена, защото нямали близки роднини, на които да я оставят. Нарочно пиели вода от една и съща чаша и я карали и тя да пие. Но Господ я опазил. И макар тя скоро да останала кръгло сираче, добри хора я отгледали и така пораснала здрава и красива девойка.
И един любопитен факт, свързан с комитата Йордан Парцалев. Както е известно, Търновската конституция не е разрешавала ордени и медали, привилегии и звания. Имало е един-единствен орден "За храброст", но той се е давал само за заслуги на бойното поле. Комитата Йордан Парцалев е кавалер на най-стария и почетен военен орден "За храброст". При смъртта си кавалерите на ордена имали право на държавно военно погребение с почетна войскова част и гроб, осигурен от държавата. Затова той е бил погребан с всички военни почести в село Русаля. Удостоен е бил приживе и с орден "За заслуги", и с "Възпоменателен медал за Освобождението".
По линията на комитата Йордан Парцалев е родственица на великия актьор Георги Парцалев.
  По линия на баща си адвоката Петър Павлов Поппетров е потомка на друг виден българин - на негово преподобие йеромонах Никифор (светското му име е Найден Попов). Двамата с дякон Игнатий (Васил Левски) са били послушници от 1858 г. в Сопотския манастир "Свети Спас" и стават близки духовни приятели. Васил Левски е ръкоположен за йеродякон през 1859 г., а през 1861 двамата заедно отиват в Първата българска легия на Г.С. Раковски в Сърбия и там Васил Левски е избран за байрактар, а йеромонах Никифор - за ковчежник на легията на Раковски. Там се сприятеляват с Васил Друмев, авторът на "Нещастна фамилия", който по-късно на два пъти ще стане министър-председател на България. Легията, която е наброявала около 5000-7000 души и е първата войскова част на българския народ след падането ни под турско робство, взема участие в жестоки битки, редом със сръбски войски. Впоследствие, след победата, Легията е разпусната и те завръщат в България. Тогава прадядо й, йеромонах Никифор се погрижил да бъде възстановен манастира "Свети Пророк Илия" (до ж.п. спирка Струпец край гр. Мездра), който е бил девически. Известен с голямата си честност, йеромонах Никифор вложил  в манастира свои лични пари. По-късно, когато Левски започва своята голяма революционна дейност, се е срещал с него в този манастир..
Дядото на баща й - свещеник Петър Цанов има най-голяма заслуга възстановяването на Врачешкия манастир след поредното му опустошение и забрава. Днес той е един от най-красивите манастира в Западна Стара планина "Свети четиридесет мъченици" - на 4 км. от с. Врачеш, Ботевградско. Бил е построен по време на Второто българско царство - след победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин - при Клокотница на 9 март 1230 г.. След самата победа – случила се в деня, в който се празнуват "Св. Четиридесет мъченици", цар Иван Асен II решава да построи няколко църкви и манастири в чест на светиите – един от тях е Врачешкият манастир. В началото е основан като мъжко братство, където монасите усърдно преписвали богослужебни книги. При турското нашествие в края на XIV век е частично опожарен, а през XVIII век, турците го сриват напълно. Манастира потъва в забрава до 1890 г., когато според легендата Богородица се явява на местния младеж Атанас Якимовски, докато той кротко си пасял стадото под една круша. Богородица му показала мястото на опожарените сгради и недалечното лековито аязмо и му заръчала да възстанови обителта. След като Атанас Якимовски споделил видението си на селския свещенник - отец Петър Цанов, той събрал съселяните си и направили разкопки. По време на разкопките били открити основите на манастирския храм, кости на убити монаси, части от дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Богородица - в момента намираща се в манастира и наричана “Врачешката Богородица”. Малко по-късно -  през 1891 г. върху намерените основи вече е построена скромна църквичка - от най-известния майстор в Ботевградско по онова време – уста Вуно Марков. Манастирът постепенно се възражда - като мъжка обител, а от 1937 г. се превръща в девически, какъвто е и до днес.     
В родословното й дърво свети още една видна личност - арх. Лазар Парашкеванов. Той е родом от с. Хотница, на няколко километра от с. Русаля.
 Животът му е като роман - участвал е в три войни (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна), завършва в Прага строително инженерство и архитектура, привърженик на БЗНС и приятел на Стамболийски. Именно Александър Стамболийски му възлага проектирането на сграда за централата на БЗНС в София, но проектът е реализиран чак в средата на 50-те години на ХХ-ти век, и вече е преработен така, че да приюти и Софийската опера. Но междувременно след превратът и убийството на Стамболийски, арх. Парашкеванов е интерниран и измъчван по затвори. Реабилитиран е от новата власт след Девети септември. Тогава е назначен за главен секретар и главен директор на архитектурата и строителството в Министерството на благоустройството на площад "Славейков". По негови проекти се изгражда стадион "Герена", както и първите жилищни кооперация в столицата. Една от тях е на ъгъла на улиците "Московска" и "Раковски" (в чийто партерен етаж имаше Виенска сладкарница) по проект трябвало да е 12-етажна, но не са му дали разрешение за тази височина, защото е щяла да бъде по-висока от Храм-паметника "Александър Невски". Софиянци я наричали жилищна кооперация "Света София" и била първият български "небостъргач" за онова време. По негов проект е и ъгловата кооперация срещу "Попа" на ул. "Граф Игнатиев". 
 Малко известен е и фактът, че свекърът й Ненко Петров Ненов е бил кум на големия български артист Константин Кисимов и съпругата му Лиляна. И макар самият той да е бил беден, го е издържал, докато следва в Сорбоната.
Обобщено: родословното й дърво е пълно с поборници за правда и свобода, със свещеници, хайдути, учители, комити, майстор-строители, а в по-нови времена - с инженери, архитекти, адвокати, журналисти - накратко - с достойни хора и радетели за българщината.


Титли и награди:

Членства:
- в Съюза на българските писатели;
- в Съюза на българските журналисти;
- в Отворено писателско общество "Балкански Декамерон";
- в Академията за европейска култура "ОРФЕЕВА ЛИРА";
- в Световната асоциация на писателите криминалисти “AIEP”.


Публикации:
Авторка е на 55 книги (към  2016 г.), поезия и проза, повечето от които са част от фондовете на най-големите световни библиотеки (по информация от Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий") като Конгресната във Вашингтон, Публичните в Ню Йорк и Блумингтон, Националните в Париж, Лондон, Москва, Букурещ, Кишинев, Университетските в Станфорд, Сиатъл и Чикаго, Държавните в Москва, Киев, библиотеки в Прага, Скопие, Варшава и други.
Павлина Павлова има множество участия в сборници и стотици публикации в печата. Отделни стихотворения или цикли на Павлина Павлова са превеждани на италиански, руски, френски, румънски, турски, украински, унгарски, английски и др., като са включвани в сборници или публикувани в списания...
Благодарение на нейната инициативност, през 2005 г. издателство "Български писател" публикува един необикновен том - "ПОСЛЕДНИЯТ БОХЕМ", в който 35-има поети, белетристи и журналисти разказват спомени за покойния й съпруг Петър Ненов, писател и журналист, напуснал този свят преди 15 години. За Павлина Павлова и приятелите му, обаче, спомените за него си остават живи, подхранвани от тяхната голяма обич.

next